издухахте

Речник на българския език

1. издухахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

издухахте е производна форма на издухам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. издухахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

издухахте е производна форма на издухам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).