издумал си

Речник на българския език

1. издумал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издумал си е производна форма на издумам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. издумал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издумал си е производна форма на издумам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. издумал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издумал си е производна форма на издумам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).