издумало

Речник на българския език

1. издумало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издумало е производна форма на издумам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издумало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издумало е производна форма на издумам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издумало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издумало е производна форма на издумам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издумало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издумало е производна форма на издумам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).