издумали

Речник на българския език

1. издумали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

издумали е производна форма на издумам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издумали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

издумали е производна форма на издумам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. издумали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

издумали е производна форма на издумам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. издумали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

издумали е производна форма на издумам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).