издумал

Речник на българския език

1. издумал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издумал е производна форма на издумам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издумал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издумал е производна форма на издумам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издумал — мин. деят. св. прич. м. р.

издумал е производна форма на издумам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издумал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издумал е производна форма на издумам (мин. деят. несв. прич. м. р.).