издул съм

Речник на българския език

1. издул съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издул съм е производна форма на издуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. издул съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издул съм е производна форма на издуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).