издул е

Речник на българския език

1. издул е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издул е е производна форма на издуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издул е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издул е е производна форма на издуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).