издули

Речник на българския език

1. издули — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

издули е производна форма на издуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издули — мин. деят. св. прич. мн. ч.

издули е производна форма на издуя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).