издула

Речник на българския език

1. издула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издула е производна форма на издуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. издула — мин. деят. св. прич. ж. р.

издула е производна форма на издуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).