издуели

Речник на българския език

1. издуели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

издуели е производна форма на издуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издуели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

издуели е производна форма на издуя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).