издуднал

Речник на българския език

1. издуднал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издуднал е производна форма на издудна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издуднал — мин. деят. св. прич. м. р.

издуднал е производна форма на издудна (мин. деят. св. прич. м. р.).