изду

Речник на българския език

1. изду — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изду е производна форма на издуя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изду — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изду е производна форма на издуя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).