издрънчи

Речник на българския език

1. издрънчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

издрънчи е производна форма на издрънча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. издрънчи — повелително наклонение, ед. ч.

издрънчи е производна форма на издрънча (повелително наклонение, ед. ч.).