издрънчели

Речник на българския език

1. издрънчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

издрънчели е производна форма на издрънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издрънчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

издрънчели е производна форма на издрънча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).