издрънчал

Речник на българския език

1. издрънчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издрънчал е производна форма на издрънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издрънчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издрънчал е производна форма на издрънча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издрънчал — мин. деят. св. прич. м. р.

издрънчал е производна форма на издрънча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издрънчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издрънчал е производна форма на издрънча (мин. деят. несв. прич. м. р.).