издокараха

Речник на българския език

1. издокараха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

издокараха е производна форма на издокарам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издокараха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

издокараха е производна форма на издокарам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).