издокарало

Речник на българския език

1. издокарало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издокарало е производна форма на издокарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издокарало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издокарало е производна форма на издокарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издокарало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издокарало е производна форма на издокарам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издокарало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издокарало е производна форма на издокарам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).