издокарал

Речник на българския език

1. издокарал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издокарал е производна форма на издокарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издокарал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издокарал е производна форма на издокарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издокарал — мин. деят. св. прич. м. р.

издокарал е производна форма на издокарам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издокарал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издокарал е производна форма на издокарам (мин. деят. несв. прич. м. р.).