издокара

Речник на българския език

1. издокара — сег. вр., 3 л., ед. ч.

издокара е производна форма на издокарам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. издокара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

издокара е производна форма на издокарам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. издокара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

издокара е производна форма на издокарам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).