издиряло

Речник на българския език

1. издиряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издиряло е производна форма на издирям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издиряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издиряло е производна форма на издирям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издиряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

издиряло е производна форма на издирям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издиряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издиряло е производна форма на издирям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).