издирвал

Речник на българския език

1. издирвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издирвал е производна форма на издирвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издирвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издирвал е производна форма на издирвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издирвал — мин. деят. св. прич. м. р.

издирвал е производна форма на издирвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издирвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издирвал е производна форма на издирвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).