издирали

Речник на българския език

1. издирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

издирали е производна форма на издирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

издирали е производна форма на издирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. издирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

издирали е производна форма на издирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. издирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

издирали е производна форма на издирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).