издирала

Речник на българския език

1. издирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издирала е производна форма на издирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. издирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издирала е производна форма на издирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. издирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

издирала е производна форма на издирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. издирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

издирала е производна форма на издирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).