издимявал съм

Речник на българския език

1. издимявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издимявал съм е производна форма на издимявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. издимявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издимявал съм е производна форма на издимявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. издимявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издимявал съм е производна форма на издимявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).