издимявал си

Речник на българския език

1. издимявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издимявал си е производна форма на издимявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. издимявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издимявал си е производна форма на издимявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. издимявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издимявал си е производна форма на издимявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).