издимявало

Речник на българския език

1. издимявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издимявало е производна форма на издимявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издимявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издимявало е производна форма на издимявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издимявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издимявало е производна форма на издимявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издимявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издимявало е производна форма на издимявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).