издимявал

Речник на българския език

1. издимявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издимявал е производна форма на издимявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издимявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издимявал е производна форма на издимявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издимявал — мин. деят. св. прич. м. р.

издимявал е производна форма на издимявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издимявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издимявал е производна форма на издимявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).