издимили

Речник на българския език

1. издимили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

издимили е производна форма на издимя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издимили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

издимили е производна форма на издимя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).