издимели

Речник на българския език

1. издимели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

издимели е производна форма на издимя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издимели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

издимели е производна форма на издимя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).