издиктувал е

Речник на българския език

1. издиктувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издиктувал е е производна форма на издиктувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издиктувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издиктувал е е производна форма на издиктувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издиктувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издиктувал е е производна форма на издиктувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).