издигнало

Речник на българския език

1. издигнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издигнало е производна форма на издигна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издигнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издигнало е производна форма на издигна (мин. деят. св. прич. ср. р.).