изджапали

Речник на българския език

1. изджапали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изджапали е производна форма на изджапам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изджапали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изджапали е производна форма на изджапам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изджапали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изджапали е производна форма на изджапам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изджапали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изджапали е производна форма на изджапам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).