изджапал

Речник на българския език

1. изджапал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изджапал е производна форма на изджапам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изджапал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изджапал е производна форма на изджапам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изджапал — мин. деят. св. прич. м. р.

изджапал е производна форма на изджапам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изджапал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изджапал е производна форма на изджапам (мин. деят. несв. прич. м. р.).