изденело

Речник на българския език

1. изденело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изденело е производна форма на издяна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изденело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изденело е производна форма на издяна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).