издевателствал съм

Речник на българския език

1. издевателствал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издевателствал съм е производна форма на издевателствам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. издевателствал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издевателствал съм е производна форма на издевателствам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. издевателствал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издевателствал съм е производна форма на издевателствам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).