издевателствал си

Речник на българския език

1. издевателствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издевателствал си е производна форма на издевателствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. издевателствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издевателствал си е производна форма на издевателствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. издевателствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издевателствал си е производна форма на издевателствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).