издевателствал

Речник на българския език

1. издевателствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издевателствал е производна форма на издевателствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издевателствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издевателствал е производна форма на издевателствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издевателствал — мин. деят. св. прич. м. р.

издевателствал е производна форма на издевателствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издевателствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издевателствал е производна форма на издевателствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).