издебнел

Речник на българския език

1. издебнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издебнел е производна форма на издебна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издебнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

издебнел е производна форма на издебна (мин. деят. несв. прич. м. р.).