издавил си

Речник на българския език

1. издавил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издавил си е производна форма на издавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. издавил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издавил си е производна форма на издавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).