издавил е

Речник на българския език

1. издавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издавил е е производна форма на издавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издавил е е производна форма на издавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).