издавило

Речник на българския език

1. издавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издавило е производна форма на издавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

издавило е производна форма на издавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).