издавила

Речник на българския език

1. издавила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издавила е производна форма на издавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. издавила — мин. деят. св. прич. ж. р.

издавила е производна форма на издавя (мин. деят. св. прич. ж. р.).