изгърмял съм

Речник на българския език

1. изгърмял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгърмял съм е производна форма на изгърмя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изгърмял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгърмял съм е производна форма на изгърмя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изгърмял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгърмял съм е производна форма на изгърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).