изгърмяло е

Речник на българския език

1. изгърмяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгърмяло е е производна форма на изгърмя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгърмяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгърмяло е е производна форма на изгърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгърмяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгърмяло е е производна форма на изгърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).