изгърмял

Речник на българския език

1. изгърмял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърмял е производна форма на изгърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгърмял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърмял е производна форма на изгърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгърмял — мин. деят. св. прич. м. р.

изгърмял е производна форма на изгърмя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгърмял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгърмял е производна форма на изгърмя (мин. деят. несв. прич. м. р.).