изгърмявал съм

Речник на българския език

1. изгърмявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгърмявал съм е производна форма на изгърмявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изгърмявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгърмявал съм е производна форма на изгърмявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изгърмявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгърмявал съм е производна форма на изгърмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).