изгърмявал си

Речник на българския език

1. изгърмявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгърмявал си е производна форма на изгърмявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изгърмявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгърмявал си е производна форма на изгърмявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изгърмявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгърмявал си е производна форма на изгърмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).