изгърмявал е

Речник на българския език

1. изгърмявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърмявал е е производна форма на изгърмявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгърмявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърмявал е е производна форма на изгърмявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгърмявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърмявал е е производна форма на изгърмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).