изгърмявало си

Речник на българския език

1. изгърмявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изгърмявало си е производна форма на изгърмявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгърмявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изгърмявало си е производна форма на изгърмявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгърмявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изгърмявало си е производна форма на изгърмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).