изгърмявал

Речник на българския език

1. изгърмявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърмявал е производна форма на изгърмявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгърмявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърмявал е производна форма на изгърмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгърмявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изгърмявал е производна форма на изгърмявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгърмявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгърмявал е производна форма на изгърмявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).